Както отбеляза Събина в предния пост, Sons of Anarchy не е истинска рокерска банда. НО! Първият сезон е почти изцяло базиран на документалната книга No Angel: My Harrowing Undercover Journey to the Inner Circle of the Hells Angels на Jay Dobyns (има я издадена на български) и като цяло доста точно пресъздава живота на рокерските банди в Щатите.
Покрай сериала прочетох книгата на Добинс, минах и няколко документални поредици по Discovery Channel, от където научих, че всъщност съм прекарал няколко години в една от рокерските столици на Щатите - Bellingham, където се е подвизавал един от основите клубове на Bandidos, и дори съм виждал рокерски събор от близо.
Признавам си, че нямах представа, че Кърт Сътър е продуцент на сериала, но това обяснява очевадните прилики в динамиката и героите на двата сериала - низ от стресови ситуации, опити да се намери покой, баланс, спасение и герои, които трудно се подлагат на класификация по скалата "добър-лош". Редовно се усещам, че съм на страната на Джакс Телър, въпреки че той е хладнокръвен убиец, рекетьор, откърмен и израстнал в престъпна среда. Същите чуства имам и за Вик Маки, главния герой от The Shield.
Факт е, че на моменти сценария издиша (особени забележки имам към частта в Ирландия), но героите никога не разочароват - болезнено земни, раздирани от противоречия, носейки своите силни и слаби черти (Тиг може да е психопат, но пък би ли искал друг да ти пази гърба?)
Ролята на Сътър обяснява и рециклирането на редица герои, които познаваме от The Shield. Разбира се, от към guest appearances Стивън Кинг рути мифки - кой друг би бил по-подходящ да накара едно тяло да изчезне безследно ако не кралят на ужаса?
Друг проблем, който имам със SoA, е че не е много подходящ за гледане веднъж седмично. Подобни сериали те замускват и можеш да оцениш атмосферата и героите им, само ако binge-watch-ваш - ударно 3-4 сезона.
No comments:
Post a Comment