Заедно с Хенк Мууди, тази седмица в ефира на Showtime се завърна още един доста disturbed герой, който трудно си държи патлака в гащите - Marty Kaan (ролята изпълнява Don Cheadle).
Вторият сезон на сериала продължава направо от мястото, където ни остави последния епизод на първи сезон - лайняна буря в офиса на Galweather-Stearn, след която всички са все още зашеметени и си ближат раните.
Самият сериал проследява работата на екип от мениджмънт консултанти, ръководени от Kaan, и се базира на автобиографичната книга на Martin Kihn, "House of Lies: How Management Consultants Steal Your Watch and Then Tell You The Time."
Въпреки сатиричния подход на книгата и самия сериал, имам подозрения, че големите консултантски фирми като McKinsey, Deloitte, Ernst & Young отриват доволно ръце и като нищо може и да финансират сериала. От край време финасовите институции като Merrill Lynch и Lehman Brothers се борят с консултантските фирми за едни и същи кадри. В продължения на десетилетия банките си имаха "Wall Street" и "Greed is good", които издигаше инвестиционния банкер на пиедестал. Покрай него получихме "Boiler Room", "Rouge Trader" и "The Good Guy" (препоръчвам и трите) и продължението на "Wall Street". Бяха времена, когато да си банкер и борсов посредник беше секси. Всички знаем как приключи тази приказка.
Сега е момента, в който консултантските фирми имат възможност да излязат от сянката на банките и да си поизлъскат имиджа. Самият Don Cheadle заявява, че преди сериала не е знаел какво точно правят консултаните. Не че като гледате сериала ще разберете, но като някой с опит в бранша, мога да ви уверя, че има солидна доза достоверност и да, цялата бутафорност си e for real голяма част от времето.
В заключение - добро начало на втори сезон, надявам се да не изгубят баланса между работа-личен живот (семейството на Kaan е доста интересно, но няма да разкривам повече).
No comments:
Post a Comment