Homeland

Дълго време се опъвах на “Homeland”. Най-вече заради Клеър Дейнс - твърде руса и кльощава е. И заради постното представяне в IMDB - сержант се завръща у дома от Ирак... мда, мерси, но не. В крайна сметка го дръпнах и още в края на първата серия ми стана ясно, че е специален.

“Homeland” разказва за сержант Никалъс Броуди, който се прибира в Щатите след 8 години в плен на терористи (или Prisoner of War  - POW). И тук започват въпросите: у дома ли е това, при което се прибира; терористи или герой е Броуди; може ли да спаси семейството си, какви са приоритетите му.

Звучи, като поредния плосък патриотичен сериал за това как Щатите са вечните добри, които спасят света, но не точно. “Homeland” е разказ за обърканата обстановка в САЩ след 9/11, в която е все по-трудно да се разбере кой е добрият и кой е лошият и всички лични и политически истории произтичащи от това.

Първи сезон е ужасно добър, общо взето пилотния епизод е най-слаб. От там нататък всяка минута от всеки епизод е наситена, добре умислена и добре изиграна.

Втори сезон е малко по-измислен и по тип “добре ни се получи, не можем да спрем”, но пък в Щатите ясно си го харесват защото втора година подред обра наградите Златен глобус - най-добър сериал за 2012 и 2013,  Клеър Дейнс е най-добра актриса в драматичен сериал за 2012 и 2013, Деймиън Луис беше само номиниран през 2012, но взе наградата за най-добър актьор в драма 2013.

“Homeland” е базиран на израелския “Hatufim" (Prisoners of War).