Forever

Както Събина вече отбеляза, новите сериали тази есен са зле. На този фон, Forever успява да изкочи над средното ниво, без да има претенции да става култов и ако го резнат, надали някой някъде ще се трогне. Все пак сериалът до момента предлага прилична кримка/мистерия.

На кратко: Forever е комбо между Шотландски Боец (с редица препратки към филма) и Шерлок Хоумс. Така че, ако сте фен Elementary или Sherlock, Forever е отличен заместител/добавка към менюто. Заплетени криминални случаи в Ню Йорк, само че главният герой д-р Хенри Морган има леко проблем с умирането (не му се получава нещо да умре).

Разбира се има и основна фабула, свързана с безмъртието на д-р Морган.

Така че, от новата вълна сериали, за сега Forever е май единственият, който ще задържи вниманието ми. 

The Affair

"The Affair" на теория е едно от топ новите заглавия на малкия екран тази есен. На практика обаче остана леко в страни засенчено от продукции, около които има buzz като "Gotham" - става, ако можете да изтраете Джейда Пинкет; "Madam Secretary" - доста добра Тия Леони, за сега поддържа интереса ми успешно; "How to get away with murder" - прехвален, но все пак по-интересен от новия сезон на "Scandal" или новото на Катрин Хийгал, за което знаем само, че е новото на Катрин Хийгал и че тя и Шонда Раймс не се обичат. Заснет от две гледни точки - нейната и неговата, "The Affair" разказва как двама души, всеки с неговите си демони, се впускат в изневяра и вероятно в престъпление. В главните роли са приятно позавехнал Доминик Уест (The Wire) и Рут Уилсън (“Лутър”). Изневярата: повечето хора стартираме живота и връзките си със силното убеждение, че няма да изневерим, но повечето от тези хора в крайна сметка го правят. Изневярата е навсякъде около нас. Някои изневярават когато са 20+ - защото са млади, защото могат. Други в началото на връзките си - защото така и така не е сериозно. Трети след години във връзка или брак - защото ги налягат умора, скука и битовизми. Винаги има причина. Както казва авторката на серияла Сара Трийм, която последно е била замесена като автор и после като копродуцент в “House of Cards”: “I was still single at 31, so at that point in your life you see a lot of infidelity. You have married men coming on to you. You see your friends already in affairs. From my perspective at that point, infidelity was all over the place.”

Още от началото обаче е ясно, че “The ​Affair ” е нещо повече от романтично-драматична история. Сериялът красиво заснет, пестелив, пълен с моменти на тишина, но и доста добри диалози. Постепенно вкарва още и още комплексни герои, като всеки изглежда като пушка, която може да гръмне. Разказът от неговата и нейната гледна точка не просто навежда на размисли относно липсата на абсолютна истина в човешките отношения, но в случая и успешно разказва историите. И не на последно място, не пропускайте великолепно интро с чисто нова песен на Фиона Апъл.

Halt And Catch Fire Revisited

Вчера Събина е писала за необвързаните на 30+, създаването на семейство и деца. Това ми припомни, че в предния пост за Halt And Catch Fire забравих една основна и доста важна тема засегната в сериала - балансът между преследването и реализирането на мечти и амбиции и финансовата сигурност, която е нужна за да създадеш и имаш семейство.

Гордън Кларк и жена му са брилянтни хардуерни инженери. След като завършват университет за кракто преследват мечтите си, опитвайки се да създадат собвствен персонален компютър. Търпят абсолютен крах.

Сега имат две деца, къща, кола комби...и скучна работа в кюбикълс. Но пък имат финансова сигурност, работата им изглежда наглед сигурна (докато не бъде пометена като цунами от ИТ революцията, глобализацията, Иван Костов и тн.)

Според Събина "Необвързан след 30, без значение дали говорим за мъж или жена, все по-често означава човек с кариера и възможности; човек, който е пътува; човек с хобита; здравословен и разнообразен сексуален живот, съотвено опит; човек с кауза; свободен човек, който не познава себе си. Което не означава, че няма и такива обвързани хора."

Аз бих добавил, на база личните си наблюдения, и че много често това означава финансова нестабилност и липса на сигурност на работното място (двете повечето време вървят ръка за ръка). Амбициите ни ни въвличат в динамични, конкурентни, често тепърва набиращи скорост индустрии и фирми.

И понеже сме образовани и интелигнетни (или поне би трябвало да сме такива), си даваме ясна представа какъв живот бихме могли да предложим на децата си на този етап. Или какви жертви и компромиси трябва да направим с амбициите си, за да имаме сигурна работа и финансова стабилност.

Някога, в скандинавските страни, старейшните в селото не са разрешавали на мъжа да си вземе булче докато не демонстрира имотен ценз, с който да гарантира изхранването на семейството...Нищо чудно, че всички гледат със завист на скандинавсите икономики.

А да...в сериала Гордън Кларк и жена му получит втори шанс.

Halt and Catch Fire

Halt And Catch Fire със сигурност е сериал, който е минал незабелязан от мнозина, а за мен беше един от хитовете това лято. За разлика от мокументарито на Майк Джъд - Silicon Valley, H&CF ни праща в зората на персоналните компютри и ни спестява фарт шегите (Най-добрата сцена от Silicon Valley!).

Явно AMC са набрали инерция с Breaking Bad и The Walking Dead, и както HBO след The Wire, започват да тестват сериали с по-сериозно съдържание и кратки формати (10 серии). 

Сериалът умело вплита теми като корпоративна култура, как се формира ефективен екип, какво е визия, социални теми като спин, хомосексуализъм, мястото на жените в ИТ индустрията.  Всичко това на фона на офиси, в които се пуши, няма мобилни телефони, компютрите са по 50 кила, пънк и диско музика от ранните 80те.

В книгата си "Doing Capitalism in the Innovation Economy", William Janeway разглежда същия този период от развитието на ИТ индустрията. Той изтъква нещо много интересно - често пазара е залят от инновативни технологии, които никой не знае как да използва в началото. Самият той, като финансов инвеститор, е участвал в не един подобен проект. Halt and Catch Fire изобилства от такива примери - LCD екрани и портативни устройства, саундкарти, интернет - все неща, които са присъствали на пазара още 83та година, но никой не е съзнавал потенциала им и как точно да извлече ползи.

Освен с нивото на реализъм, сериалът грабва и с героите. Lee Pace има леко вид бледа версия на Клайв Оуен, но пък персонажът му не спира да бълва изненади, а накрая дори може да го оцените и харесате.

Toby Huss в ролята на Bosworth определено ми стана любим герой. От див тексаски корпоратоивен селянин до...е ще видите сами.

А да, подгответе се за малко изненадващ край.

More Leftovers

Както обещах в първия пост посветен на The Leftovers, дадох шанс на сериала, изгледах не 4, а цели 6 епизода.

Преполовил съм сериала и продължавам да съм силно раздвоен дали ми харесва и дали има смисъл да губя по един час на епизод.

Основният проблем на сериала е, че нищо не се случва и няма ясна посока. Това донякъде е и основният замисъл - да покаже живота на хората след голям катаклизъм. Обаче...това е скучно. Истината е , че животът продължава, въпреки липсата на отговори, болката, разочарованието. В това отношение героите и поведението им силно напомнят процесите след първата и втората световна война  и често се сещам за някои романи и герои на Ремарк.

Трябва да се признае, че The Leftovers успява да създаде една реалност, която е хем банална и позната, хем достатъчно пречупена през признамата на катаклизма, че да се вторача в героите и техните лични съдби и да се чудя аз как бих реагирал на тяхно място.

Обаче...The Leftovers дава сериозни признаци, че не знае къде отива, поне на този етап. Основната мистерия почти не се обсъжда, изтикана е на заден план...е имаме правителството, което тайно трепе култове и секти, но само толкова. Тоест продължаваме да имаме сериал с интересен сюжет, но без смислен завършек.

The Leftovers

Миналият понедленик бях поканен от HBO България на премиерата на новия HBO сериал The Leftovers. Събитието се състоя в One More Кино до НДК - бира, мезе и късмет, че не ни запраска дъжд.

Събитието започна с The Making of The Leftovers, което беше бъкано със спойлери и лафове от сорта "Много исках този герой да изглежда еди как си, той се държи така защото ала бала". Честно казано искам сам да разкривам героите и да тълкувам поведението им, не някой да ми го смила и да ме вкарва в коловози.

Накратко за самият сериал - един ден всеки 5 човек на земята изчезва без следа и сериалът проследява живота на тези, които са останали тук. В това отношение The LeftOvers страшно напомня на Flashforward   и дано да не последва неговата съдба (добра фабула, верни фенове, слабо изпълнение и бързо канселиране).

Другото, което нагарча е превода на заглавието на сериала - Останалите. Да, сериалът е фокусиран върху останалите на Земята, но leftovers значи остатъци (от храна, от баничката ти, от манджата ти) и носи леко негативен заряд, който се усеща и в самите герои и начинът, по който интерпретират събитията и се справят с последствията им.

За сега възнамерявам да дам шанс на сериала, поне още 3-4 серии, въпреки че имам притеснения, че сериала може да страда от синдрома на Дейвид Линч - отлична фабула и невъзможност да се изведе качетсвено до смислен завършек (Tween Peaks, Flashforward, Lost (сценаристът на Lost участва и тук).

True Hype

(Препубликувам статията така, както излиза  в личния ми блог)

Малко сериали успяват да запишат името си в историята на телевизията само с няколко епизода и True detective успешно влезе в този престижен клуб със своята философски поднесена минималистична южняшка мистерия за убийства и още нещо.

В традициите на телевизионни класики като Туин Пийкс, минисериалът на Ник Пизолато надхвърля конвенционалните рамки на до болка познатите полицейски разследвания и въпросът Кой е убиецът? отстъпва по важност, изместен от личностите на разследващите детективи, динамичните им взаимоотношения (True bromance vs. Real Frenemies), особените нюанси на деградация и обществен разпад около тях, окултно насилие, морални дилеми и сложни политически нишки от интриги, които възпрепятстват разследването.

В предния пост за Last nite on  вече скицирах първите си впечатления от сериала, но само няколко епизода по-късно към това се добавят още безбройни пластове от идеи и допълнителни внушения, които само доказват класата на True detective. Сигурна съм, че има много разочаровани след финала и разкриването на самоличността и колоритните семейни...връзки на убиеца. Това разочарование обаче може да дойде само ако гледаме на True Detective като на конвенционална криминална история, чиято цел е накрая да се разплете възела от доказателства и подхвърлени от жертвите Хензел и Гретел трохички. Все едно да гледате вече споменатият Туин Пийкс само заради отговора на въпроса Кой уби Лора Палмър?- въпрос, който е само изходна точка, но не и цел на телевизионното пътешествие, което ви потапя в една комично-трагична атмосфера от безнадеждност и циничност, от ярки персонажи и неразрешени мистерии. 

Двата сериала са колкото безкрайно различни, толкова и странно напомнящи един за друг - започват с убийството на младо момиче и продължават, докато покажат, че спокойните отдалечени градчета с привидно предсказуеми герои, са всичко друго под повърхността си. Тези дни си припомням шедьовъра на Линч и непрекъснато получавам flashbacks от Луизиана насред вашингтонските гористи местности (“I saw you in my dream. You’re in Carcosa now with me. He sees you. You’ll do this again.” , все едно някой сънува за The Black Lodge). Но да се върнем към True Detective: нихилизмът и студената научна премереност на Ръст Кол, смесени с неподражаеми реплики и монолози за идентичността като конструкт, за конфликта между лицемерния морал на религията и честната категоричност на личния избор и чистата неподправена яснота на природните закони... Почти всяка реплика на Кол раздира воалa от фалш и привидна яснота, който покрива реалността ни без дори да се замислим. А отсреща имаме Марти- един избухлив мъж на средна възсраст, който има всичко, но го пропилява защото просто не знае какво иска, докато не премине през нужния катарзис, за да осъзнае, че човекът, който не може да понася по странен начин е един от най-добрите му приятели.

Именно тази love-hate relationship между персонажите на Харелсън и Макконахи (независимо дали е безупречно избръснат педантичен детектвив в началото или Исус Христос на халоперидол в края на сезона) е не по-малко важна от самото разследване, което ги свързва. Потопена в забравените от бога тресавища на Южните щати и поръсена с равни дози насилие, мистерия и спорадично появяващи се женски персонажи, тази история е специална именно защото е единствена по рода си. 

Можеше уликите да бъдат обяснени по-добре на финала, можеше да има повече отговори, но според мен огромният чар на сериала е именно в това: че не му пука какво е редно да се покаже и предостави от историята, а следва своя си особен ритъм, съобразявайки се само и единственно с необичайните герои и посланията отвъд обикновената детективска история. True to itself. Краят задълго ще остане с мен, именно защото не показа каквото очаквах и каквото би трябвало да покаже финалът на един сериал за разследване на сериен убиец. Много въпроси увиснаха във въздуха, но затова и ще продължат да гъделичкат любопитството ми. 

Ето какво казва създателят Ник Пизолато. 

" We’re never going to spend time with these guys again. And killing characters on television has become an easy short cut to cathartic emotion. So I thought killing the guys, or having something more mysterious happen to them – like the guys charged into Errol’s underworld, and disappeared, and nobody knows what happens to them – would have been the same thing if the show had gone full-bore into the supernatural: To me, it would have been puerile, and it would have skirted all the issues the show raised. To me, the challenge was to not only let these guys live, but show true character change through this journey. That passing through the eye of the needle in the heart of darkness has actually done something to them."

А най-хубавото беше, че в тази вселена от цинична празнота и нихилизъм, краят донесе най-неочаквания обрат: Надежда.

 При това споделена от най-изгубилия вяра в живота персонаж.

Image: Poster by Mondo + Quote added by Inni4ka

True Detective

Има сериали, които са просто "яки" - имат интересен сюжет, интригуващи персонажи и като цяло човек би гледал какво се случва седмица след седмица. Има обаче и сериали, които истински ти влизат под кожата: чакаш ги с нетърпение и интерес, остават с теб и след спускането на финалните надписи, посяват семенца на съмнение, повдигат въпроси, оставят отпечатък върху въображението и визуалната памет.  Последният проект на HBO, True detective, който размива границите между кино и ТВ изживяване без съмнение е от вторите. 

На пръв поглед историята изглежда позната- най-вече за неособено дълбоките телвизионни води,  преситени от местопрестъпления, доказателства и екипи разследващи серийни убийци по формулата Кой е убиецът? Разследването в True detective, обаче,  е по-скоро катализатор, задвижващ химичната реакция между истинския център на историята: необикновените персонажи и постоянната смяна между настояще и минало, която показва частите от пъзела на историята бавно и интригуващо, с безпогрешния намек за нещо голямо, за план, който не можеш да разкриеш без бавно подаваните улики, които винаги оставят най-важната част скрита. История зад историята и тайна, която крие много повече от самоличността на поредния сериен убиец. 

Матю Макконахи като че ли беше пратил драматичната актьорска кариера по дяволите: след Време да убиваш и Контакт бях толкова свикнала да го виждам в ролята на сърфиста със слънчев загар, че без преувеличение в момента съм blown away от последните му няколко роли и особено персонажа, който гради в True detective. Въпреки че съм отдавнашен фен на Уди Харелсън и нямах търпение да видя именно него в сериала, в момента спокойно мога да кажа, че героят му (детектив Харт) определено остава на заден план в сравнение с виртуозното изпълнение на Макконъхи. В ролята на Ръст Кол благодарение на постоянните flash backs го виждаме ту като изрядно избръснат и безупречно прилежен детектив с режещ като бръснач ум, ту като алкохолик с остри завои извън здравия разум и мустаци, на които Леми от Моторхед може само тайно да завижда.

Движещата сила и харизмата на сериала е не само в характерния визуален стил на заснемане и сюжета въртящ се около Тъмната страна на престъпния свят, наркопласьорите и тайните сатанински сборища в хиперрелигиозните Южни Щати. Именно взаимоотношенията между Кол и Харт са особено интересни с противоречивата смес от неприязън и приятелство, до която води неизбежният сблъсък на мнения между един самотен вълк-единак, перфекционист и атеист, издигнал науката и скептицизма в култ и традиционалиста, баща на две деца, приемащ религията и моралния ред за даденост, въпреки съмнителните морални устои, които показва с извънбрачната си връзка.

Разговорите между Кол и Харт по пътя към поредната улика поставят сериозни морални дилеми и противоречиви въпроси за същността на човешката природа и социалните рамки, в които се опитваме да я поберем. Същевременно дълбоките им философски измерения се смекчават с достатъчна доза забавление благодарение на баланса, който внася персонажа на Харелсън и ироничните му реакции към (полу)монолозите на Макконъхи.

True detective като цяло е най-обляният от южняшко слънце film noir, който можете да гледате и най-иронично забавният (на моменти) сериозен и мрачен филм за човешката природа от много време насам. Противоречията и неочакваните обрати, непрекъснатите нови неща, които научваме от сливането на кадри от настоящето и миналите разследвания само допринасят за мистерията и интереса към историята. Формулата Повече въпроси, отколкото отговори, винаги е стояла в основата на най-добрите истории. Още по-интересно стана откакто се оказа, че сериалът ще последва успешния модел на American horror story, в който всеки сезон е самостоятелна история, а сериалът е обединяваща антология. 

Но за се върнем към въпросите искам да обърна внимание на една изключително интересна находка на Сам Адамс от Indiewire, който забелязва обезпокоително интригуваща прилика между сериала и наскоро публикуваната (декември 2013) поема на американския автор (самиздат) Денис МакХейл:

... and like a lot of dreams it made a monster at the end of it. 

This is a world where nothing is solved --
 where time is a flat circle and everything we ever do,
 or have ever done, we do over and over and over again.

Where you touch darkness
 and darkness touches you back.

 Забележете послените две строфи, които почти повтарят tagline-a от плаката на сериала, както и поразителните прилики с реплики от сериала:

 -it made a monster at the end of it: 
Ръст Кол "All your life, all your love, all your hate, all your memory, all your pain, it was all the same thing. It was all the same dream, a dream that you had inside a locked room -- a dream about being a person. And like a lot of dreams, it had a monster at the end of it." (като had e произнесено толкова неясно, че би могло да бъде и друга дума).

- where time is a flat circle, and everything we ever do, or have ever done, we do over and over and over again. 

Отново Кол (в разтърсващия епизод от тази седмица) "This is a world where nothing is solved. You know, someone once told me time is a flat circle. Everything we've ever done or will do, we're gonna do over and over and over again." ......

Както казах: ужасно много въпроси. Какви мислите, че биха могли да са отговорите?

Looking

Преди около месец HBO пусна в САЩ сериала Looking - историята на група гей приятели в Сан Франциско.Slate.com донякъде с право заклейми сериала като скучен - гей обществото и неговото (изненада) нормално (разбирай почти идентично с това на хетеросексуалните) ежедневие е скучно. Поне за страни като САЩ и Великобритания е.

Looking никога няма да се появи по Българска телевизия. Даже в близките 4-5 години няма шанс, защото не сме толерантни към различните, както много добре е отбелязал вчера Борислав.

По същата причина няма да видим хора от малцинствата (цигани, арменци, бежанци, негри, you name it) в българските сериали или ще виждаме само стереотипи. Някой тук ще каже, че медиите, дори развлекателните, трябва да се съобразяват с всеобщите нагласи. Аз бих добавил, че те имат и за задача да образоват, да рушат табута, да провокират.

Преди време писах, че е наше задължение, на хетеросексуалните, на хората от мнозинството, да разчупим бариерите и променим средата. Този клип от тази сутрин само затвърди мнението ми по въпроса:



А иначе Looking е наистина скучен, хората са обикновени, имат проблеми и мечти като на всеки друг (дъъъ, каква изненада!). Все пак сериалът предлага един интересен поглед отвътре на гей обществото и може да е много полезен за страни, в които все още не е ок един мъж да целува друг мъж на улицата.

А да...изгледах два епизода един след друг и оцелях на върлата педерска пропаганда и нищо не ми стана при вида на мъже, които се целуват.