Има сериали, които са просто "яки" - имат интересен сюжет, интригуващи персонажи и като цяло човек би гледал какво се случва седмица след седмица. Има обаче и сериали, които истински ти влизат под кожата: чакаш ги с нетърпение и интерес, остават с теб и след спускането на финалните надписи, посяват семенца на съмнение, повдигат въпроси, оставят отпечатък върху въображението и визуалната памет. Последният проект на HBO, True detective, който размива границите между кино и ТВ изживяване без съмнение е от вторите.
На пръв поглед историята изглежда позната- най-вече за неособено дълбоките телвизионни води, преситени от местопрестъпления, доказателства и екипи разследващи серийни убийци по формулата Кой е убиецът? Разследването в True detective, обаче, е по-скоро катализатор, задвижващ химичната реакция между истинския център на историята: необикновените персонажи и постоянната смяна между настояще и минало, която показва частите от пъзела на историята бавно и интригуващо, с безпогрешния намек за нещо голямо, за план, който не можеш да разкриеш без бавно подаваните улики, които винаги оставят най-важната част скрита. История зад историята и тайна, която крие много повече от самоличността на поредния сериен убиец.
Матю Макконахи като че ли беше пратил драматичната актьорска кариера по дяволите: след Време да убиваш и Контакт бях толкова свикнала да го виждам в ролята на сърфиста със слънчев загар, че без преувеличение в момента съм blown away от последните му няколко роли и особено персонажа, който гради в True detective. Въпреки че съм отдавнашен фен на Уди Харелсън и нямах търпение да видя именно него в сериала, в момента спокойно мога да кажа, че героят му (детектив Харт) определено остава на заден план в сравнение с виртуозното изпълнение на Макконъхи. В ролята на Ръст Кол благодарение на постоянните flash backs го виждаме ту като изрядно избръснат и безупречно прилежен детектив с режещ като бръснач ум, ту като алкохолик с остри завои извън здравия разум и мустаци, на които Леми от Моторхед може само тайно да завижда.
Движещата сила и харизмата на сериала е не само в характерния визуален стил на заснемане и сюжета въртящ се около Тъмната страна на престъпния свят, наркопласьорите и тайните сатанински сборища в хиперрелигиозните Южни Щати. Именно взаимоотношенията между Кол и Харт са особено интересни с противоречивата смес от неприязън и приятелство, до която води неизбежният сблъсък на мнения между един самотен вълк-единак, перфекционист и атеист, издигнал науката и скептицизма в култ и традиционалиста, баща на две деца, приемащ религията и моралния ред за даденост, въпреки съмнителните морални устои, които показва с извънбрачната си връзка.
Разговорите между Кол и Харт по пътя към поредната улика поставят сериозни морални дилеми и противоречиви въпроси за същността на човешката природа и социалните рамки, в които се опитваме да я поберем. Същевременно дълбоките им философски измерения се смекчават с достатъчна доза забавление благодарение на баланса, който внася персонажа на Харелсън и ироничните му реакции към (полу)монолозите на Макконъхи.
True detective като цяло е най-обляният от южняшко слънце film noir, който можете да гледате и най-иронично забавният (на моменти) сериозен и мрачен филм за човешката природа от много време насам. Противоречията и неочакваните обрати, непрекъснатите нови неща, които научваме от сливането на кадри от настоящето и миналите разследвания само допринасят за мистерията и интереса към историята. Формулата Повече въпроси, отколкото отговори, винаги е стояла в основата на най-добрите истории. Още по-интересно стана откакто се оказа, че сериалът ще последва успешния модел на American horror story, в който всеки сезон е самостоятелна история, а сериалът е обединяваща антология.
Но за се върнем към въпросите искам да обърна внимание на една изключително интересна находка на Сам Адамс от Indiewire, който забелязва обезпокоително интригуваща прилика между сериала и наскоро публикуваната (декември 2013) поема на американския автор (самиздат) Денис МакХейл:
This is a world where nothing is solved --
where time is a flat circle and everything we ever do,
or have ever done, we do over and over and over again.
Where you touch darkness
and darkness touches you back.
Забележете послените две строфи, които почти повтарят tagline-a от плаката на сериала, както и поразителните прилики с реплики от сериала:
-it made a monster at the end of it:
Ръст Кол "All your life, all your love, all your hate, all your memory, all your pain, it was all the same thing. It was all the same dream, a dream that you had inside a locked room -- a dream about being a person. And like a lot of dreams, it had a monster at the end of it." (като had e произнесено толкова неясно, че би могло да бъде и друга дума).
- where time is a flat circle, and everything we ever do, or have ever done, we do over and over and over again.
Отново Кол (в разтърсващия епизод от тази седмица) "This is a world where nothing is solved. You know, someone once told me time is a flat circle. Everything we've ever done or will do, we're gonna do over and over and over again." ......
Както казах: ужасно много въпроси. Какви мислите, че биха могли да са отговорите?
No comments:
Post a Comment