American Horror Story

Октомври е идеалният месец за хорър жанра. Стъмва се по-рано, студът и мрачната атмосфера подготвят задаването на Хелоуин, а ТВ продуцентите се възползват от предпразничната еуфория, за да стартират (хем на есен, хем на мрачната вълна преди Вси Светии) новите сезони на популярни сериали.

Разбира се, основното внимание този месец е насочено към предстоящия четвърти сезон на The walking dead, (не)случайно стартиращ на 13то число.  Макар да не може да се похвали с впечатляващите за подобен род шоу 12 милиона зрители на The Walking dead, другият дългоочакван сериал American Horror Story си остава феномен за своята ТВ ниша и се готви да надхвърли близо 4те милиона зрители, които миналата година за втори път доброволно се подложиха на пътешествие през ада. Това е доста сериозно постижение за сериал, който преминава доста граници по отношение на насилието и темите, които третира и който се занимава с истории, които въпреки широката си популярност сред феновете на хорър субкултурата, са мнооого трудносмилаеми за обикновения зрител.

Какво трябва да знаем за American Horror Story, преди началото на Coven другата седмица?

Season 1: Murder House

American Horror Story (оттук нататък AHS за по-кратко) стартира с гръм и трясък. Или по-точно казано с кръв и крясък. Стандартната история за haunted house, пълна с духове и още запечатани спомени за болка и насилие тръгва по всички канони на жанра. Младо семейство, нова къща, затворила неописуемо зли сили и зловещи спомени между стените си. Клишето обаче бързо прераства в неконтролируема смесица от gore и връщане към някои от най-кървавите реални убийства през ХХв (като това на Черната Далия), преминава през масовите престрелки в американските училища, BDSM културата, почитателите на серийни убийци, които имитират делото им, напомня ни за Кери на Стивън Кинг (сцената, в която отраканите съученички карат тийнейджърката Вайълет да изаде една цигара, за да „я поставят на място), а после завива покрай Бебето на Розмари и един куп други препратки.

Тъй като общо взето всичко вече е написано или снимано някога и някъде съм доста далече от това да се възмутя, че даден сериал прави много препратки към вече познати неща. Разликата между плагиатството и homage-а е в качеството на интерпретацията ти: а American Horror Story е първокласен пример за guilty pleasure TV entertainment. Страхотните актьори придават плътност и привлекателност на образите до степен, в която каквото и да се случва на екрана: просто не можеш да спреш да гледаш, докато не разбереш какво (още) ще се случи.

Това е нещото, което спасява сериала дори в моментите, в които сюжетът е разпилян и хаотичен: погледнеш ли на сериите като занимателни истории, разкриващи повече за отделните персонажи, проблемът с консистентността на историята изчезва. На моменти драмата дойде малко в повече, особено когато стана American Homo story, с елементи на Дързост и красота за духове. Доволното количество насилие, чувство за хумор и изкуствена кръв обаче балансираха достатъчно добре това.

Излишно е да коментирам невероятното изпълнение на Джесика Ланг- тя е безспорният удар на сериала и неслучайно продуцентите са в еуфория, когато потвърждава участието си. Франсис Конкой е чудесна като възрастната версия на Мойра, а младият вариант на прислужницата дори на мен ми ускори пулса, нищо че съм жена. Дилън МакДърмът, Ивън Питърс, Лили Рейб, Закари Куинто и Сара Полсън също са чудесни, макар да разгръщат пълния си потенциал още повече във втория сезон. Таиса Фармига (сестра на Вера Фармига) прави впечатляващ ТВ дебют за крехката си тийн възраст и чакам с нетърпение да я гледам в новия сезон AHS: Coven. Лично аз бих видяла още и от Кони Бритън, която засега не е ангажирана повече за нови роли.

Със сигурност това е едно от най-революционните и мноооого добри решения на продуцентите: да се ползват актьори от предишни сезони, само че в изцяло нови роли и ситуации, които често нямат нищо общо със светлината, в която сме ги видяли в предния сезон. 

Season 2: Asylum

След като изгледах първи сезон буквално за една вечер, преминаването от впечатляващата ретро къща в Лос Анджелис и подчертаната привлекателност на (почти) всички персонажи, към света на втори сезон AHS: Asylum беше като потапяне във вана с ледена вода. Действието този път се развива през 60те в щатската институция за душевно болни Брайърклиф, управлявана от католическата църква. Там изпращат осъдения на смърт Кит Уокър (познат на зрителите като Тейт от първия сезон), а млада амбициозна журналистка се впуска в търсене на истината дали той е убил и одрал живи няколкото жертви намерени в района. Естествено: каквото може да се обърка, се обърква ужасяващо много.

 Цялостната концепция, сценография, дори цветовият тон търпят драматичен обрат спрямо секси историята с духове в слънчева Калифорния. С две думи: Asylum не е лесен за гледане. Пригответе се за клаустрофобични кадри и работа с камерата в изкривена fish-eye перспектива. Пригответе се за много крясъци, стонове, агония, опити върху хора, pinheads, нимфоманки, нацисти и изобщо всичко, което може да накара една комисия по поставяне на рейтинг за цензура да се хване за главата. Аз лично нямам проблеми с това, but it certainly ain’t pretty. Ако сте гледали Quills, това най-добре може да ви подготви какво да очаквате. Даже на моменти имах силното чувство, че сценаристите са много силно повлияни от гореспоменатия филм: не само заради садизма на щатния доктор, а и заради младия католически сещеник, към когото жените в институцията проявават (нездрав) интерес и лицемерието на институциите, които вършат по-големи злини, отколкото лекуват.

Актьорските изпълнения вдигат залога изключително високо (с изключение на Адам Ливайн от Maroon 5, който така и не разбрах защо беше cast-нат, освен да покаже някоя и друга плочка преди да го разфасоват позорно още в първия епизод). Джесика Ланг е невероятна и дори на 64 години слага в малкия си джоб мнозина актриси на ниво привлекателност. Франсис Конрой прави изключително впечатляваща роля и невероятно преобразяване спрямо предния сезон като Смъртта (макар и за доста малко екранно време), а накрая изненадва още повече с кратка допълнителна роля. Тежката артилерия холивудско присъствие се допълва от Джоузеф Файнс, Джеймс Кромуел и Клои Севини, а актьорите от първия сезон Лили Рейб и особено Сара Полсън правят впечатляващо завръщане със съвсем нови роли: обсебена от демон монахиня и болезнено амбициозна репортерка със забележителен талант за оцеляване и още по-забележителен: за привличане на психопати като магнит. Разбира се, не може да не се отбележи и представянето на Закари Куинто, което (за да не развалям удоволствието на тези, които още не са гледали) няма да издавам с повече подробности.

Дори най-големите почитатели на хоръра често имат един сериозен проблем с втория сезон и той е, че сериалът смесва по безобразно безразборен начин всичко. Ама наистина всичко. От ексзорцизъм, през мъчения, до нещо-като-зомбита, отвличания от извънземни, серийни убийци, Leatherface, нацисти, Ан Франк, демони, Антихриста. Липсваха само Фреди Крюгер и Hellraiser. В този безразборен миш маш от ужаси някои виждат страхотно забавление, съчетаващо най-доброто от какви ли не жанрове. Други виждат само миш маш. Въпрос на вкус.

Аз се ...забавлявах може би не е най-точната дума като се има предвид колко изкривени неща се случиха в този сезон...но, да кажем че ми беше дяволски интересно от първия до посления епизод и избягвах да съдя пролуките в историята в името на някои от любимите персонажи, които си следях неотлъчно на принципа What comes next. Но да: определено имаше някои несъответствия и пролуки, които биха могли да бъдат замислени по-добре. Въпреки това, Americаn Horror Story остава класи над много сериали, заиграващи се с хорър жанра. Впечатляващият размах на историите, страхотният cast, както и фактът че си е геройство да прекрачваш толкова смело някои граници в телевизията си остават фактори, които натежават адски много в негова полза.

Честно, it’s bloody addictive.

Teaser кампанията за AHS Coven е в разгара си със страхотен art work и концептуални клипове, които могат да бъдат разгледани на официалния сайт във Facebooк. От трейлъра се вижда, че много от любимите актьори ще се завърнат, както и че предстои да видим въздесъщата Кати Бейтс.

Секси вещици, вуду и Ню Орлиънс.

Какво повече му трябва на човек?