Снощи изгледах насъбралите ми се няколко епизода от "Girls", последния го гледах два пъти един след друг. Породиха ми се доста мисли. Явно не само на мен, серията е отразена в Daily Mail, Slate разбира се, Esquire, Huffington Post. Аз лично най-харесах коментара в Huffington, а това че всяка седмица различен мъж от екипа на Esquire пише за сериала леко ме потресе. Дори само този факт, някак автоматично вкарва "Girls" в топ 10 на десетилетието.
Основните критики са, че това е нереална ситуация или просто фантазия на Хана. Истината според мен е, че в живота се случват такива "нереални" ситуации. Рядко се женим за тях и им раждаме деца, но физически (и не само) неперфектни жени като Хана и привидно перфектни мъже като Джошуа понякога се срещат, привличат се, биват заедно, разделят се. Случва се, честно. Перфектните и неперфектните не се привличат само с подобните си, просто защото това са крайни категории и всеки е свободен да харесва своя тип фрийкове.
Но не това беше посоката, в която се замислих аз. Аз се замислих как след като в две серии подред беше показана всичката уродливост на Хана в тази я видяхме друга - по-спокойна и нормална. Истината е, че всеки има свободата и шанса да е wierd колкото си иска, стига да не пречи на останалите и вероятно повече сме странни и луди, погледнати от страни. Тази серия някак върна вярата, че поставени в "нормални" условия все пак и Ханите на света могат да са "нормални", красиви, романтични и да се усмихват нежно на мъжа срещу тях, Разбира се, всеки може да е романтичен - въпрос на лична дефиниция.
Иначе сериата беше чудесно написана, изиграна и заснета, а секс сцената е една от най-добрите в сериала до тук.
No comments:
Post a Comment