Californication S06E02 "Quitters"

Thumbs up for Season 6 so far

Вторият епизод от шестия сезон върна Хенк Мууди в естественият му хабитат, където може да вилнее на воля и да просперира - среда с правила, структура, порядки и разни мижитурки, които да му пилят и поучават.  

Това беше добрата новина.

Сега кратък списък с лошите новини:

1) Марси и Стю...Nobody gives a fuck! Връзката и бракът им имаха някво значение само в контекста на отношенията на Рънкъл с Марси. Стю винаги е бил скучен и е време да си ходи. Колко епизода ще минат преди Марси да извади Рънкъл от поредната каша, в коята се забърка?

2) Карън - къде изчезна желязната лейди? Или Карън от шести сезон е постоянно надрусана, но този позитивизъм и мекошавост са доста нетипични за нея и я обезличават. С две думи новата Карън е парцал.

3) Бека - сценаристите на шоуто май се зорят да ѝ изградят пълноценен възрастен герой и я обличат с евтини клишета и цитати от "Chicken soup for the soul".

За сега сериала се опитва да се завърне към корените си, донякъде успешно, но има доста щети за поправяне и е рано да дам окончателна присъда.

A Guy talks about "Girls"

Girls

Както казва Матю Пери в един от последните епизоди на "Go On" - от време на време мъжете обичат да гледат женски сериали. А и щом половината мъже журналисти в Slate.com всяка седмица се впускат в публична дискусия на поредния епизод на Girls...

Всъщност от Slate.com научих за Girls. Очаквах поредния "Friends" клонинг и диаметрална противоположност на Sex & City. За първото не бях прав, за второто, слава богу се оказах прав.

Най-големият чар на сериала са "дефектните" герои и натуралистично представяне на живота - - трепана работа, липса на кинти, кофти секс, реални проблеми в личните връзки, липса на посока и несигурност в живота, страхове и комплекси, усещане за недооцененост...Все неща, за които не бихме искали да си мислим в свободното време, но пък които ни помагат да сме съпричастни с героите и да не се чуствам сами в нашите си проблеми. А това винаги е добра рецепта за добър сериал/филм/книга.

На моменти героите изглеждат доста гротесктно и си признавам, че лично аз не бих дружил, с който е да бил от тях. Нито пък бих излизал, с която и да е било от мацките (можеби Марни!). Но пък и си признавам, че кръгът ми от близки приятели също е бъкан с екзотични екземпляри, с които сигурно и Лена Дънам не би искала да дружи. А тя явно има висок праг на толератност към откачалки.

Не съм съгласен със Събина, че не е ясно от какво се издържат героите. Повечето са underemployed, бачкат каквото и да е за да вържат двата края, въпреки че са завършили престижен университет, и често им се налага да се обръщат за финансова помощ към родителите им.

Не съм се замислял за развитието на героите, но пък доста често не мога да си обясна как така са приятели и са попаднали заедно и останали заедно в живота. В истинския живот Марнитата не дружат с Ханите, твърде различни породи са. 

А колкото до Марни, явно тя е героинята, която всички обичат да мразят, щом Emily Bazelon писа наскоро в нейна защита в Slate.com :)

Вече излязоха първите два епизода от новия сезон и признавам, че втория епизод ме впечатли страшно много (no spoilers here, suck it!).

Girl Talks About "Girls"

За пръв път чух за “Girl” в Twitter от HBO България. Реших да проверя що е то, но някак не ме привлече. Миналата седмица покрай Златните глобуси (един зак комедиен сериал и един на Лена Дънам), все пак го свалих.

„Girls“ се позиционира като новия, по-истински “Sex And The City”. Евала на HBO за чувството им за хумор и начина, по който на моменти иронизират SATC. Първите 15-20 минути от първата серия на "Girls"оставят вкус за нещо странно, но после постепенно осъзнаваш, че е доста добър. Всъщност „Girls“ е точно това – странен, но добър.

Лена Дънам като Хана

По-истински ли е „Girls“?

Предполага се, че трябва да вярваме в това защото главната героиня Хана (Лена Дънам) не е перфектна красавица, не пие фенси коктейли, няма фенси работа и фенски любовници. Защото има кофти коса, попада в безумни ситуации, носи шантави, в негативния смисъл, рокли. Дали е така, нямам отговор. Не съм била сингъл в NY, но пък съм попадала в много от ситуациите от SATC без да съм фенси и секси и в нито една от тези в “Girls”, въпреки че съм точно толкова не-фенси, колкото Хана.

Общото между двата - не е много ясно с какво се издържат девойките. Би било забавно да го бяха превели “Девойки”, нали!

Лена Дънам

Дънам е на 26. Тя е продуцент, автор и създател на сериала, плюс изпълнител на главната роля. Пише умно, въпреки че всичките й работи до тук са на една и съща тема – 20+ момичета, които са завършили по време на кризата и се опитват да намерят своето място. Респект за всичко това и още.

Тотал респект за голите сцени. Дънам не се срамува да показва малките си гърди, големите си бели бедра и отпуснатия си корем, когато трябва. За 10 сезона и 2 филма Сара Джесика Паркър няма нито една гола сцена. Всъщност още преди първи сезон вкарва клауза в договора си, че най-голото до което ще се покаже е сутиен и по-наблюдателните знаят, че по-гола и не сме я видели. Дънам от друга страна се поставя дори в унизителни сексуални сцени, облича се смешно и някак успява да иронизира и вербализира себе си, страховете и дефектите си по един доста интелигентен начин.

Останалите герои

Мразя Марни. Мисля, че е най-досадния персонаж в цялото нещо. Искам някой да я изчука наказателно и да изкара пръчката от задника й. Гаджето й пък е притеснително готин и добър. Принципно too good to be true мъже леко freak me out и тук случаят е такъв. Джеса е по-малко досадна от колкото очаквах, всъщност дори е симпатична. Шошана е страхотна! Абсолютно безумна, но по някаква причина на мен ми е ужасно симпатична.

Адам (Адам Саклър) и Хана

Адам

Адам е супер. Така както ме дразнеше в първия епизод, така към края на сезона се превързах към него, защото всъщност е ужасно мил и обича Хана. Серията с първите дни от връзката им е шедьовър (Weirdos Need Girlfriends Too S01E08). Мисля,че е тъпо,че Хана се разделя с него, само с оглед на това да има втори зесон е.

Проблемът с “Girls” e че никой от персонажите не претърпява сериозно развитие. Ок, може би Хана малко. Дано да е от малкото къси серии.

Още не съм гледала втори сезон. Ще ми се да го изгледам целия, но като се има предвид колко често Мартин се опитва да ми разкаже какво се случва, може и да не издържа. Като цяло силно препоръчвам. Не е много за мъже (риспек за изгледалите го!), но е добър.

House of Lies S02E01 Stochasticity

Заедно с Хенк Мууди, тази седмица в ефира на Showtime се завърна още един доста disturbed герой, който трудно си държи патлака в гащите - Marty Kaan (ролята изпълнява Don Cheadle).

Вторият сезон на сериала продължава направо от мястото, където ни остави последния епизод на първи сезон - лайняна буря в офиса на Galweather-Stearn, след която всички са все още зашеметени и си ближат раните.

Самият сериал проследява работата на екип от мениджмънт консултанти, ръководени от Kaan, и се базира на автобиографичната книга на Martin Kihn, "House of Lies: How Management Consultants Steal Your Watch and Then Tell You The Time."

Въпреки сатиричния подход на книгата и самия сериал, имам подозрения, че големите консултантски фирми като McKinsey, Deloitte, Ernst & Young отриват доволно ръце и като нищо може и да финансират сериала. От край време финасовите институции като Merrill Lynch и Lehman Brothers се борят с консултантските фирми за едни и същи кадри. В продължения на десетилетия банките си имаха "Wall Street" и "Greed is good", които издигаше инвестиционния банкер на пиедестал. Покрай него получихме "Boiler Room", "Rouge Trader" и "The Good Guy" (препоръчвам и трите) и продължението на "Wall Street". Бяха времена, когато да си банкер и борсов посредник беше секси. Всички знаем как приключи тази приказка.

Сега е момента, в който консултантските фирми имат възможност да излязат от сянката на банките и да си поизлъскат имиджа. Самият Don Cheadle заявява, че преди сериала не е знаел какво точно правят консултаните. Не че като гледате сериала ще разберете, но като някой с опит в бранша, мога да ви уверя, че има солидна доза достоверност и да, цялата бутафорност си e for real голяма част от времето. 

В заключение - добро начало на втори сезон, надявам се да не изгубят баланса между работа-личен живот (семейството на Kaan е доста интересно, но няма да разкривам повече).

How I Met Your Mother S08E13 "Band Or DJ"

Преди месец бях решил, че 12ти епизод е season finale на осмия сезон на How I Met Your Mother. Доста хора ме светнаха, че греша и че ще трябва да изтърпя още два епизода.

Изненадващо "Band or DJ" ме зарадва. Не веднага, но успя. Признанието, което Лили направи на покрива, успя да вдъхне автентичност и да ни върне към корените на сериала. Не съм родител, но знам какво е да имаш живо същество, за което трябва да се грижиш ежедневно и което е изцяло зависимо от теб. Знам и какви усилия и време изисква това.

Бащата на Робин изкърти. Точка! Комбинацията от хавайска риза и черно официално палто с шал...Challenge accepted.

Друга добра новина е, че май повече няма да ни занимават с любовния триъгълник Тед-Робин-Барни.А и май фокуса май пак се върна върху булчето на Тед (бас китаристка?)

Homeland

Дълго време се опъвах на “Homeland”. Най-вече заради Клеър Дейнс - твърде руса и кльощава е. И заради постното представяне в IMDB - сержант се завръща у дома от Ирак... мда, мерси, но не. В крайна сметка го дръпнах и още в края на първата серия ми стана ясно, че е специален.

“Homeland” разказва за сержант Никалъс Броуди, който се прибира в Щатите след 8 години в плен на терористи (или Prisoner of War  - POW). И тук започват въпросите: у дома ли е това, при което се прибира; терористи или герой е Броуди; може ли да спаси семейството си, какви са приоритетите му.

Звучи, като поредния плосък патриотичен сериал за това как Щатите са вечните добри, които спасят света, но не точно. “Homeland” е разказ за обърканата обстановка в САЩ след 9/11, в която е все по-трудно да се разбере кой е добрият и кой е лошият и всички лични и политически истории произтичащи от това.

Първи сезон е ужасно добър, общо взето пилотния епизод е най-слаб. От там нататък всяка минута от всеки епизод е наситена, добре умислена и добре изиграна.

Втори сезон е малко по-измислен и по тип “добре ни се получи, не можем да спрем”, но пък в Щатите ясно си го харесват защото втора година подред обра наградите Златен глобус - най-добър сериал за 2012 и 2013,  Клеър Дейнс е най-добра актриса в драматичен сериал за 2012 и 2013, Деймиън Луис беше само номиниран през 2012, но взе наградата за най-добър актьор в драма 2013.

“Homeland” е базиран на израелския “Hatufim" (Prisoners of War).

Hank Moody is Back!

Californication и Hank Moody се завърнаха за шести сезон. След 4 страхотни сезона, продуцентите ни сервираха един изнасилен 5ти сезон бъкан с плитки герои и лайт мотив "Karma is biatch, Hank!". Мисля, че разочарованието от последния сезон кара всички фенове на сериала да са леко скептични и предпазливи в оценките си на първия епизод от този сезон и обясняват липсата на радостните писъци във Facebook и Twitter, че Hack is back!

Първият епизод започна доста предпазливо. Съдейки по сцените със сънищата, явно и продуцентите се опитват да преоткрият и съживят автентичния Хенк, който всички ние харесвахме. 

От друга страна имаме залитане по вече изтърканата схема "Ненормалник актьор/музикант/ друго иска да наеме Хенк!". Нищо чудно и че на Хенк му се драйфа от такива.

Обаче...първият епизод дава и заявка да е супер автнетичен и сериозен като съдържание. Коментарът на плешивия гном Рънкъл за пристратстеността му към порното и постъпването на Хенк в клиника за алкохолици, ме карат да мисля, че този сезон ще черпи обилно от личния опит на Дейвид Духовни с пристрастеност и терапия. Това би било чудесно на фона на предходния сеозн, който беше доста бозав и яко изсмукан от пръстите.

One last thing...Беки продължава да говори като свръхкомплициран пубер. Време е малко да порастне.

So, welcome back, Hank!

Sons of Anarchy - Втори рунд

Както отбеляза Събина в предния пост, Sons of Anarchy не е истинска рокерска банда. НО! Първият сезон е почти изцяло базиран на документалната книга No Angel: My Harrowing Undercover Journey to the Inner Circle of the Hells Angels на Jay Dobyns (има я издадена на български) и като цяло доста точно пресъздава живота на рокерските банди в Щатите. 

 

Покрай сериала прочетох книгата на Добинс, минах и няколко документални поредици по Discovery Channel, от където научих, че всъщност съм прекарал няколко години в една от рокерските столици на Щатите - Bellingham, където се е подвизавал един от основите клубове на Bandidos, и дори съм виждал рокерски събор от близо.

Признавам си, че нямах представа, че Кърт Сътър е продуцент на сериала, но това обяснява очевадните прилики в динамиката и героите на двата сериала - низ от стресови ситуации, опити да се намери покой, баланс, спасение и герои, които трудно се подлагат на класификация по скалата "добър-лош". Редовно се усещам, че съм на страната на Джакс Телър, въпреки че той е хладнокръвен убиец, рекетьор, откърмен и израстнал в престъпна среда. Същите чуства имам и за Вик Маки, главния герой от The Shield.

Факт е, че на моменти сценария издиша (особени забележки имам към частта в Ирландия), но героите никога не разочароват - болезнено земни, раздирани от противоречия, носейки своите силни и слаби черти (Тиг може да е психопат, но пък би ли искал друг да ти пази гърба?)

Ролята на Сътър обяснява и рециклирането на редица герои, които познаваме от The Shield. Разбира се, от към guest appearances Стивън Кинг рути мифки - кой друг би бил по-подходящ да накара едно тяло да изчезне безследно ако не кралят на ужаса?

Друг проблем, който имам със SoA, е че не е много подходящ за гледане веднъж седмично. Подобни сериали те замускват и можеш да оцениш атмосферата и героите им, само ако binge-watch-ваш - ударно 3-4 сезона.

Синове на Анархията

Знаеш, че един сериал е адски добър, когато нямаш търпение лошите, около които всъщност се върти историята, да очистят ФБР агентката и се надяваш да е по много брутален и мъчителен начин.

“Sons of Anarchy” разказва за историята на едно семейство - семейството на мото клуба “Синове на анархията”, в центъра на който пък са семейство Телър. Джема - матриархалната кралица. Джакс - Хамлет с Харли, който се опитва да бъде верен на паметта на баща си, да промени клуба си и да намери себе си (успява някъде към сезон 4). Тара - любовта на Джакс, която бавно, но сигурно се превръща в Джема. Целият клуб. 

“Синовете” е пълен със силни образи.  Опи - изгубения, Пайни - живата история, Боби - голямото сърце, Чибс - доблестния, Клей - алчния. Както във всеки добър сериал, те се променят, развиват, израстват, или поне някои от тях. И пак както във всеки добър сериал, в крайна сметка започваш да харесваш лошите, които всъщност не са чак толкова лоши. 

На моменти историята издиша, но като цяло е интересно да научите повече за байкър бандите в щатите - историята, принципите и устройството им. “Sons of Anarchy” не е реален клуб, между другото.

Сериала има 5 сезона, очакват се още два. За мен най-силен е втория, според Мартин най-слаб е третия, аз не мисля, че има слаб сезон. Кейти Сегал е велика във втори! Трудно е за вярване, че Пеги от “Женени с деца” се е превърнала в Джема. Сегал има Златен глобус за сезон 3.

Продуцент е Кърт Сътър, който всъщност е съпруг на Кейти. Сътър е извратеняк, според мен, съдейки по собствените му роли в The Shield и тук. Нещо не му е наред на човека, но прави добри сериали, като “Sons” е по-добър от  “Тhe Shield”.

Men at Work (Season 1)

Коледните и новогодишните празници са отлична възможност за binge watching на телевизионни сериали. Паралелно с Shameless (US version) около нова година минах и 10те 20 минутни епизода от първия сезон на Men at Work.

Men at Work, наред с Happy Endings, има най-яките opening credits! Точка!

Самият сериал е доста нискобюджетен и като концепция не предлага нищо революционно - живота на четирама колеги и близки приятели в Ню Йорк. Danny Masterson е един от четворката и е поредната звезда от "That 70's Show", който се опитва да съживи кариерата си след края на легендарното шоу (в някои от епизодите мимолетни прояви имат и други актьори познати от "That 70's Show").

Men at Work носи много от духа и чертите на ситкомите от 90-те и началото на новото хилядолетие - малък актьорски екип, сниман изцяло в закрити помещения (5-6 основни локации, където се развива действието като офис, бар, хол, спалня), плюс солидна употреба на laugh track.

Трябва да се отбележи, че сериала е насочена изцяло към мъжката аудитория. Докато търсех информация дали и кога ще има втори сезон, се начетох на оплаквания, че сериала бил скучен и шовинистичен и на никого не му се гледало сериали за дивата и често привидно груба динамика на мъжките приятелства. Точно обратното, всеки мъж, които има малка група от близки приятели, ще оцени сериала и хумора му.

Обаче...за Men at Work трябва малко търпение, първите два епизода създават усещане, че гледаш повторение на стар сериал. Действието се развива в редакция на списание, където се размятат принтирани статии и се коментират разходите за мастило и хартия за печатане на всеки брой. Като добавим и прекалената употреба на laugh track-а, който върви почти нон стоп във всички 10 епизода, е много лесно да пренебрегнеш свежия мъжкарски хумор и да зарежеш сериала...

...и така да изтървеш култови моменти, като scavenger hunt-a в последния епизод, който завършва с мисия, в която главните герои имат за цел да говорят използвайки само заглавия на песни по време на оперативка с главния редактор на списанието!

...или да не разбереш какво значи думата whorangе!

И така моята присъда е...Men at Work is good entertainment!

Happy Endings S03E07 Ho-Ho-Ho

Happy Endings спада към клоннингите на Friends, които се нароиха да запълнят вакуума след края на легендарното шоу и експлоатират популярната формула "Живота на група приятели в голям град."

Happy Endings успя да се наложи и вече успешно бичи трети сезон, за разлика от Friends With Benefits, който стартира едновременно с Happy Endings и издържа само един сезон и при силна конкуренция от How I Met Your Mother.

Накратко - шестима приятели и техния живот в Чикаго. Героите са около 30 годишни и до един чудаци (the control freak, вечната романтичка, the slacker...) Имаме смесена двойка (чернокож и бяла) и един гей. Присъствието на гей персонаж в сериал, чието действие се развива в Чикаго май вече е задължително, Shameless има няколко, Chicago Fire има знойна лезбийка парамедик,единственото изключение е The League. 

На моменти изглеждат като карикатури и поведението им граничи с абсурдно, но все по-често се усещам, че лично познавам такива типажи и съм попадал в подобни ситуации. Мисля и че в това е чара на Happy Endings.

Това и Eliza Coupe и нейните великолепни крака. И тук, както и в последните сезони на Scrubs, Eliza Coupe играе тотален head case. 

 

Happy Endings има и можеби най-яките opening credits!

Седмият епизод от третия сезон на сериала беше посветен на Коледа. В него героите обявяват лека война на празника, но не от типа на War on Xmas на Бил О'Райли. Епизодът ме накара да се замисля за коледите, когато съм бил далеч и не съм имал възможност да празнувам със семейството си. Да, Коледа е семеен празник и всяка година изтрещяваме от притеснение дали ще се доберем на време и успешно до семействата си. НО...Коледата сред близки приятели също си има чар и готина атмосфера.

Oh, and then there was that:

Честита нова година!