Halt And Catch Fire Revisited

Вчера Събина е писала за необвързаните на 30+, създаването на семейство и деца. Това ми припомни, че в предния пост за Halt And Catch Fire забравих една основна и доста важна тема засегната в сериала - балансът между преследването и реализирането на мечти и амбиции и финансовата сигурност, която е нужна за да създадеш и имаш семейство.

Гордън Кларк и жена му са брилянтни хардуерни инженери. След като завършват университет за кракто преследват мечтите си, опитвайки се да създадат собвствен персонален компютър. Търпят абсолютен крах.

Сега имат две деца, къща, кола комби...и скучна работа в кюбикълс. Но пък имат финансова сигурност, работата им изглежда наглед сигурна (докато не бъде пометена като цунами от ИТ революцията, глобализацията, Иван Костов и тн.)

Според Събина "Необвързан след 30, без значение дали говорим за мъж или жена, все по-често означава човек с кариера и възможности; човек, който е пътува; човек с хобита; здравословен и разнообразен сексуален живот, съотвено опит; човек с кауза; свободен човек, който не познава себе си. Което не означава, че няма и такива обвързани хора."

Аз бих добавил, на база личните си наблюдения, и че много често това означава финансова нестабилност и липса на сигурност на работното място (двете повечето време вървят ръка за ръка). Амбициите ни ни въвличат в динамични, конкурентни, често тепърва набиращи скорост индустрии и фирми.

И понеже сме образовани и интелигнетни (или поне би трябвало да сме такива), си даваме ясна представа какъв живот бихме могли да предложим на децата си на този етап. Или какви жертви и компромиси трябва да направим с амбициите си, за да имаме сигурна работа и финансова стабилност.

Някога, в скандинавските страни, старейшните в селото не са разрешавали на мъжа да си вземе булче докато не демонстрира имотен ценз, с който да гарантира изхранването на семейството...Нищо чудно, че всички гледат със завист на скандинавсите икономики.

А да...в сериала Гордън Кларк и жена му получит втори шанс.

Halt and Catch Fire

Halt And Catch Fire със сигурност е сериал, който е минал незабелязан от мнозина, а за мен беше един от хитовете това лято. За разлика от мокументарито на Майк Джъд - Silicon Valley, H&CF ни праща в зората на персоналните компютри и ни спестява фарт шегите (Най-добрата сцена от Silicon Valley!).

Явно AMC са набрали инерция с Breaking Bad и The Walking Dead, и както HBO след The Wire, започват да тестват сериали с по-сериозно съдържание и кратки формати (10 серии). 

Сериалът умело вплита теми като корпоративна култура, как се формира ефективен екип, какво е визия, социални теми като спин, хомосексуализъм, мястото на жените в ИТ индустрията.  Всичко това на фона на офиси, в които се пуши, няма мобилни телефони, компютрите са по 50 кила, пънк и диско музика от ранните 80те.

В книгата си "Doing Capitalism in the Innovation Economy", William Janeway разглежда същия този период от развитието на ИТ индустрията. Той изтъква нещо много интересно - често пазара е залят от инновативни технологии, които никой не знае как да използва в началото. Самият той, като финансов инвеститор, е участвал в не един подобен проект. Halt and Catch Fire изобилства от такива примери - LCD екрани и портативни устройства, саундкарти, интернет - все неща, които са присъствали на пазара още 83та година, но никой не е съзнавал потенциала им и как точно да извлече ползи.

Освен с нивото на реализъм, сериалът грабва и с героите. Lee Pace има леко вид бледа версия на Клайв Оуен, но пък персонажът му не спира да бълва изненади, а накрая дори може да го оцените и харесате.

Toby Huss в ролята на Bosworth определено ми стана любим герой. От див тексаски корпоратоивен селянин до...е ще видите сами.

А да, подгответе се за малко изненадващ край.

More Leftovers

Както обещах в първия пост посветен на The Leftovers, дадох шанс на сериала, изгледах не 4, а цели 6 епизода.

Преполовил съм сериала и продължавам да съм силно раздвоен дали ми харесва и дали има смисъл да губя по един час на епизод.

Основният проблем на сериала е, че нищо не се случва и няма ясна посока. Това донякъде е и основният замисъл - да покаже живота на хората след голям катаклизъм. Обаче...това е скучно. Истината е , че животът продължава, въпреки липсата на отговори, болката, разочарованието. В това отношение героите и поведението им силно напомнят процесите след първата и втората световна война  и често се сещам за някои романи и герои на Ремарк.

Трябва да се признае, че The Leftovers успява да създаде една реалност, която е хем банална и позната, хем достатъчно пречупена през признамата на катаклизма, че да се вторача в героите и техните лични съдби и да се чудя аз как бих реагирал на тяхно място.

Обаче...The Leftovers дава сериозни признаци, че не знае къде отива, поне на този етап. Основната мистерия почти не се обсъжда, изтикана е на заден план...е имаме правителството, което тайно трепе култове и секти, но само толкова. Тоест продължаваме да имаме сериал с интересен сюжет, но без смислен завършек.