How I Met Your Mother

Снощи гледах последния епизод от 8ми сезон на сериала. Гледах го по инерция. Вече не ми пука за кого се жени Тед Моусби и подозирам, че не съм единствен. Всички щчхме да сме доволни ако шоуто беше приключило още преди сезона и ни бяха спестили 30 епизода мисловна диария.

Някога шоуто успяваше да улови и пресъздаден, на моменти доста карикатурно, стремежите и проблемите на младото градско население - лични връзки, приятелски взаимоотношения, кариери, мечти...

За съжаление, този дух вече липсва и май е почти безвъзвратно изгубен. В някои епизоди получаваме мимолетни появи (градската баскетболна лига за адвокати - място и възможности за разширяване на социалните контакти), които само ни напомнят, колко много западна сериала.

В момента имам усещането, че сценаристите на шоуто са били подложени на масова психоза/промиване на мозъците или са получили групова мозъчна травма и се надпреварват да притоплят различни вариации на любовния триъгълник Тед-Робин-Барни. 

Маршал и Лили са тотално маргинализирани. Всички имаме приятели с малки деца, които са принудени в един момент просто свеждат социалния си/купонджийски живот до минимум, но не виждам смисъл да гледам разревани и видиоетени Маршал и Лили във всеки епизод.

Изтърпяхме и Барни с fat chick!!! А да и един епизод с кученце :X

Снощи тайно се надявах сценаристите на шоута да сложат точка...но не би. Очаква ни поне още един сезон на провалени сватби, поредното любовно фиаско на комбината Тед-Робин-Барни, мрънкащи Лили и Маршал...

Единственият верен на себе си остана Ранджйид! И циците на Лили, които не бяхме виждали от доста време и ми бяха залипсвали.

Wedding Band

Коледното ни парти беше миналата събота. Един колега беше събрал група приятели, репетирали 3 дни и забиха с кавъри на рок парчета ("Бяла роза" в паузата просто беше тотален бъз кил :( ). Нямат име, за сега са The No Name Band.

От няколко седмици следя сериала Wedding Band. Сериалът е леко апокрифен, без известни актьори, натикан в слот събота вечер и май има всички индикации да последва съдбата на Community и Better Off Ted. Въпреки апокрифния си характер, в един от първите епизоди видяхме Меган Фокс, а в последния епизод за гратко се появи и спортния журналист/писател Bill Simmons, създател на Grantland.

The Wedding Band всъщност е група приятели музиканти, които свирят по сватби, кръщенета, погребения и всякакви други забави. Действието се развива в Сиатъл. Явно някои в градската управа е кихнал пари да пооправят имиджа на града, защото Сиатъл в сериала изглежда така:

Снимка: Георги Йонков

Вместо типичното така:

Снимка: Георги Йонков

Това е втори сериал/филм през последния месец, в които засичам слънчев и приветлив Сиатъл.

Еди е любимият ми герой в Wedding Band.

Еди е 30+ годишен, баща на две деца, жена му е полицай...и свири китара в рок група. Той е "отговорния", човекът с житейски опит. Въпреки всичко, той е съхранил рокаджийското в себе си и винаги е готов за пакости (кой зрял семеен мъж би позволил в къщата му да купонясват непознати гимназисти!)

В последния епизод, все пак блогът се казва Last Nite On, една от основните теми беше еднополовите бракове. Вярно, че действието се развива в Сиатъл, който е известен с либералните си възгледи, но трябва да се отбележи и че темата започва да се налага все по-смело мейнстрийм медиите. А и както разбрахме от изборите за президент, все повече американци са ок с еднополовите бракове. Интересно кога ще видим някой български сериал да се заеме с някоя социална кауза...

The Walking Dead

The Walking Dead и анализите, които всеки епизод провокира в Slate.com, Grantland.com и редициа други издания (сред които и Forbes) ме накараха да създам този блог. И по-точно един конкретен момент от втория сезон на сериала, които ме вкара в доста разпалени дискусии и спорове.

В момента тече зимната пауза на третия сезон, които Glen Mazzara успя да възкреси след кошмарно забатачения втори сезон (бавно развитие на действието, скучни герои и лични драми достойни за  латиноамерикаскси сериал).

За незапознатите, The Walking Dead е сериал, базиран на комикс, в който действието се развива около група оцелели зомби апокалипсис. А това е въпросната сцена, която разбуни духовете...

Малко предистория: Шейн и Отис се познават от 24 часа. Отис по погрешка гръмва сина на най-добрия приятел на Шейн. Мъжете в групите оцелели и на двамата са кът, а са основни източници на защита срещу зомбита и набавяне на храна. След ловния инцидент, Шейн и Отис се впускат на мисия да намерят медикаменти в училище/болница бъкано със зомбита. Нещата се оплескват, Шейн скача от втория етаж и кълчи крак, Отис пък е доста далеч от физиката на бог Аполон...

Въпросът за "стария морал" и "новият/постапокалиптичен морал" се дъвче от самото начало на сериала. Имат ли място старите норми и разбирания в новият свят или новите обстоятелства изискват нови норми на поведение? Сериалът изобилства с моменти, които повдигат този въпрос (The Governor  в Сезон 3 е просто поточна линия за такива дилеми). 

Аз лично залитам все повече към лагера на тези, които твърдят, че новият свят изисква нов морал и етика, само най-адаптивните, не най-силните имат шанс.

Само Карл има шанс в този нов свят!

Конкретно в случая с Шейн и Отис: Аз съм напълно ОК с решението на Шейн. Да остави Отис за примамка, увеличава шансовете му да оцелее (не е ясно с колко точно, но все пак му увеличава шансовете) и в контекста на добруването на цялата група, по-добре един мъж да оцелее, отколкото и двамата да загинат (колкото и морално възвишени да са, мъртви/зомбирани не са от никаква полза). Разбира се, факта, че Отис и Шейн не са близки, също помага за решението на Шейн.

И да, смятам, че само хора като Карл, които е ограбен от детсво и се превърща в zombi-annihilator

имат шанс в този нов свят.

Generation Kill

Generation Kill се мъдреше на харда ми от няколко месеца. Темата за войните в Ирак и Афганистан не ме привлича особено, но нямаше как да подмина сериал от създателя на култовия The Wire ("The Wire is not merely the best show on television now, but the best show that has ever been on television.").

Събота късен следобед, навън е мрачно и студено, леко скептично пускам първия от 7те едночасови епизода...До края на деня съм изгледал 4 епизода с паузи само да разходя кучето и да ям.

Generation Kill се оказа по-малко Black Hawk Down (яки батални сцени в градска среда) и повече Jarhead. Всъщност като съдържание, сериалът се доближава най-близко до "Голите и мъртвите" на Норман Мейлър. 50+ години след събитията описани от Мейлър, ситуацията в армията почти не се е променила - некомпететност, ирационалност, бюрокрация, решения водени от лично его и амбиции за сметка на реални стратегически цели ("The Godfather wants his airport tonight!"). На моменти имах чуството, че гледам римейк на Office Space, само че корпоративната  среда е заменена с хора във военни униформи насред пустинята. 

Самото действие развива в Ирак, първите дни на атаката. Батальон от елитни морски пехотинци водят офанзивата (не очаквайте сцени в стил Рамбо). Богата амалгама от герои - бели, черни, латиноси, уигар (бял който се смята за черен), натегачи, психари, връзкари... събрани на едно място. В центъра на събитията е Alexander Skarsgård и неговият отряд, който е придружавани от журналист на Rolling Stone.

Помня Skarsgard от Zoolander - безмозъчен фотомодел. Не съм го гледал в сериала True Blood, но определено ме впечатли в Generation Kill - супер успешно се превъплащава в образа на сержант Брад "Iceman" Колбърд.

Образът на Колбърт ярко контрастира на фона на другите морски пехотинци, които са в армията заради парите или за да отърват панделата. Той е елитен боец, лидер, високообразован и произхожда от богато семейство. Въпреки това около него винаги витае едно усещане за меланхолия и печал, като аристократ постъпил в редиците на Френския легион...

Най-впечатляващото при Колбърт е, начинът, по който успява да сплоти и води хората около себе си - хора, събрани случайно, произхождащи от различни социални среди, с различно образование и интелект.

Това е една от любимите ми сцени от сериала - самоубийствена нощтна мисия, Колбърт очевидно не в настроение и си дава сметка какви са рисковете пред него и хората му. И все пак, за да повдигне духа на хората си,започва да имитира Big Gay Al от South Park.

А тук виждаме Колбърт Войнът Завоевател:

В заключение мога да кажа, че Generation Kill беше едно страхотно попадение, страхотни 7 часа. Не очаквайте престрелки и гърмежи, пригответе се за нормални човешки взаимоотношения и реакции в критични ситуации.

So the story begins

За никого вече не е тайна, че живеем във време на апогей на телевизионните сериали. Самият Салман Рушди признава, че телевизията е мястото къде днес се раждат най-силните литературни идеи, а Slate.com отдавна тръбят, че телевизията вече не е средство за забавление  само на масите, но привлича за аудитория все повече членове на интелектуалните кръгове.

В Last Nite On...смятам да коментирам епизоди от ТВ сериали, които съм гледал и са ми направили впечатление. Разбира се "снощи" ще се отнася до моето снощи, което не винаги ще съотвества на деня на излизане на новия епизод. А и имам навик да се отдавам на binge-TV-watching - гледам накуп цели сезони на сериали, които съм изтървал.